Не казвай ми "обичам те", недей
да вярваш на моментни състояния.
Попарват като тежък суховей
душата ми измислени признания.

Зад думите ти пламенни стои
не истинска любов - онази, святата,
а жалък опит в мен да се роди
копнежа да съм твоя, без остатък.

Ни себе си, ни мене не лъжи
(и двамата лъжа не заслужаваме).
Любов на любовта не се дължи
и няма как човек да притежаваме.

За истина една не си узрял -
върховен егоизъм е да вярваш,
че влюбиш ли се, щастие си дал
и редно е да срещнеш благодарност.

Не казвай, че обичаш ме. Мълчи.
Тежи ми като дяволска верига
сълза да виждам в твоите очи,
но обич до сърцето ми не стига.

Не ми вменявай чувство за вина -
било би, мисля, глупост нечовешка
крилата си сама да окова
от жалост.  Вече правих тази грешка.

Не казвай ми "обичам те". Това
са думи, за които днес нехая
(жените сме жестоки същества).
Да беше вярно - щях сама да зная.

Самата истина.

"че влюбиш ли се, щастие си дал
и редно е да срещнеш благодарност."

Не казвай ми "обичам те". Това
са думи, за които днес нехая
(жените сме жестоки същества).
Да беше вярно - щях сама да зная.

Браво!

Звучи мъдро сякаш Шекспир чета :

"Любов на любовта не се дължи
и няма как човек да притежаваме.

За истина една не си узрял -
върховен егоизъм е да вярваш,
че влюбиш ли се, щастие си дал
и редно е да срещнеш благодарност."