Малка птичка разтвори крила
и политна щастливо в просторите,
да достигне онази страна,
дето няма кафези затворени.

Няма как да стоиш под крило,
а да вкусиш на истини зрънцето -
смело топлото, старо гнездо
изостави и литна към слънцето.

Като огнено, жарко кълбо
то блестеше далеч над долините,
всички пътища сбрало в едно,
вечна страст, вечна жажда за силните.

Литна птичката, властния зов
на сърцето си волно последвала.
Не уплаши я вятър суров,
нито спряха я облаци гневни.

А далечен е пътят до там
и невидимо дебнат опасности,
но свободната воля е храм,
в който, просто, за страх няма място.

Малка птичко с немирни крила,
продължавай, презряла умората!
Ако птиците могат така,
още има надежда за хората.