Аз съм опак човек, имам остър и ръбест характер
и език като меч, с който бързо сразявам, без жал.
Като кремък съм твърда,  бодлива почти като драка,
не търпя върху себе си злобната, лепкава кал.

В този захарен свят съм горчивата капка отрова,
имам тежък запас проклетия, отглеждам инат.
Конформиста любезен за герой да приема - не мога
и каквото си мисля, го казвам - не съм дипломат.

Аз съм лудата вещица, дето поглежда в очите
и чете всички мисли, а после изрича на глас
онова, дето уж е зад девет скривалища скрито
и дори на смъртта би се смяла, в последния час.

Как ме дявол не взе, как ме тъмен порой не отнесе!?
На ухо ще ви кажа - вероятно и те не ме щат,
че измама и подлост, без да мигна, с косите си беся,
а в очите ми две остриета пронизващи спят.

Аз съм буря внезапна и за миг преобръщам небето,
плаващ пясък, поглъщащ на случаен ловец мисълта.
Колко лоша съм, Господи! Влизам директно в сърцето,
без да знам, че след мен никнат свежи, прекрасни цветя.

С малко корекции, ако го напишеш в мъжки род, ще звучи като изповед на Кушел. :)

АЗ съм по лоша и от теб,
но ще ти оставя за Утеха
нещо ....
http://youtu.be/YI-u4b0_Kgc

с две думи:
Тел в ДЪ-то да ти вкарат - бодлива ще я изкарат.
ха ха ха