Обичам да се движа по ръба
и скитам по пътеки неразчистени.
Познах на поражения вкуса,
но не и пораженческото мислене.

Умея да съм силна в слабостта
и в силата си да оставам слаба,
у демона да виждам красота,
в летящия към мен кинжал - награда.

Не ме тревожат нито стар рефрен,
ни дългите, потискащи мълчания.
Различно име носи всеки ден
(а някои се казват "Изпитание").

Не си измислям филми с хубав край
(защото не играя по сценарии).
Отдавна знам, че спят и ад, и рай
на границата - там, между кошмарите

и слънчевия, пълен с нежност кът.
Пресичат се измислени реалности,
за да оформят онзи кръстопът
наречен Избор (даже и фаталният).

Откривам се и в гордия орел,
и в кроткото смирение на цветето...
Ако решиш, че можеш да си смел -
добре дошъл на пътя към небето ми.

И пише прекрасно! :)

е постлан с такива стихове, Вики, бих идвал всеки ден.., не че сега не го правя, де. Уникално пишеш, уникално!

Аплодисменти!

"Обичам да се движа по ръба
и скитам по пътеки неразчистени.
Познах на поражения вкуса,
но не и пораженческото мислене."

И аз така, по същия начин. :)