Нечакано покани ме на танц
вълшебник необятен - Океанът.
Една вълна, с небрежен реверанс,
в краката ми се спря. И там остана.

Дали е чест, случайност ли, съдба!?
Не искам да се чудя, но не смея
да тръгна към дълбоката вода
(признавам, че да плувам не умея).

Пред мене Океанът се смълча,
самотен лъч на залез озари го.
Повика грациозната вълна,
поканата донесла. И застина

за миг. А после с шепот вдъхновен,
започна безсловесно да разказва
за своите богатства, ден след ден
натрупвани в дълбоката му пазва.

За сливане в безкрая ме избра,
в прегръдката му мощна да се сгуша
повика ме. Но тази дълбина
ме плаши. Аз съм раснала на суша.

Защо, да го последвам, не можах -
не зная. Как се следва необята!?
Неверието, казват, че е грях -
е, сторих го и плащам си цената.

Отдръпна се - прощаващ, но студен,
с вълни покри нанесената рана,
въздъхна тежко с вятъра солен.
Аз на брега отново си останах...

Много ми хареса.

Аплодисменти!

!!! :)

Постъпиш ли логично – и ей ти край предизвестен.

А, не! Да си сътвори своя - самодива океанска :) Тази ни е дар за нашия свят! :)