Бианка Габровска

О, Боже! Колко лесно е било -
с единствен изстрел сваляш свободата.
За крехкото, прекършено крило
остава само пътя към земята.

Трофей красив за точния стрелец
и гордост за жестокото изкуство...
Човекът по природа е ловец
на птици, зверове или на чувства.

Потиснал своя вик за свобода,
изгубил сетива за красотата,
превръща в мъртви топчици пера
създания невинни и крилати.

И мъчи го коварния въпрос -
защо с такава страст унищожава -
дали от суета, дали от злост,
или за своите вериги отмъщава.