Невидимо присъствам в мисълта ти -
един неразгадан, далечен сън
и нишка, по която над земята
издигаш се. В сърцето ти съм трън,

защото не приличам на познатите,
преброждани с години брегове,
обърквам ти уютните понятия.
Частица съм от твоите страхове,

че може да се случи безвъзвратното -
за теб да стана зов непобедим.
(Смущава пропастта на необятното,
но пропасти ни учат да летим).

Превръщам се на шепот тих в душата ти,
омайващ на сирени с песента,
на глад неутолим за сетивата ти,
копнеещи за ласкава ръка.

Не можеш да се бориш. Непривично е
за теб да бягаш - тежък кръстопът...
И плаша, и привличам те с различното,
остава ти един, единствен път -

да ме зазидаш, някъде в главата си
и да повярваш - тя не е била.
Но ако паднеш в плен на самотата си,
спомни си, че ти пазя чифт крила.

Не съм специалист в поезията, но и не е необходимо да си такъв, за да усетиш музиката в стиховете ти!
Приятна вечер!

И музика, и смисъл - образи и форми, внушения - това стихотворение си има всичко. И много ми хареса! Докосна ме, повярвах. Благодаря ти!

Но ако паднеш в плен на самотата си,
спомни си, че ти пазя чифт крила.

Разби ме още с първото.

Аплодисменти!