Ти знаеш, че там някъде стои,
но знаеш и че няма да се срещнете,
дори да преживееш куп беди
и в триста църкви да запалиш свещи.

Захвърлени сте (шанс или съдба?)
към най-далечни точки на Вселената.
Копнеж неистов жари ви кръвта,
а няма път. И само споделената

лъчиста нишка истинна любов
ви свързва и запалва ви надеждите.
Прегръщате миражи в студ суров -
проекции на  топлата ви нежност.

Делят ви светове и времена,
пространства, с невъзможности засипани
и ражда се онази самота,
която не признава заместители.

Потъваш в среброзвучна тишина
и влизаш в най-дълбокото... на себе си,
за миг да се докоснеш до света
на скритите космични неизбежности

и да усетиш тайните вълни
на идващото слънчево послание
на търсещи се, хиляди души,
през бури, векове и разстояния.

"И само споделената
лъчиста нишка истинна любов
ви свързва и запалва ви надеждите." - това е най-важното!

Благодаря за удоволствието, Самодивке мила!*
Прегръщ,

Ели

Потъваш в среброзвучна тишина
и влизаш в най-дълбокото... на себе си,
за миг да се докоснеш до света
на скритите космични неизбежности

и да усетиш тайните вълни
на идващото слънчево послание
на търсещи се, хиляди души,
през бури, векове и разстояния.

Какво усещане за пространственост, за движение! Да се докоснеш до най-дъбокото у себе си, за да откриеш безбрежността на космоса и да разчетеш тайнственото послание на слънцето за възможната среща - през времепространството на очакването и надеждата. Красиво, позитивно, светло! Поздрави!