Измислих те. От нищото, навярно.
Извайвах те от камъни и ручеи.
Отправям най-смирени благодарности
за лудия късмет да ми се случиш.

Открих те в песента на тишината си,
рисувах ти клепачите и веждите,
а после проектирах в теб душата си
и малката светулка на надеждата.

Измислих те. Не си приличаш с никого.
Създадох те с космическо търпение,
за да останеш в мен, а не в безликото
отсъствие на жар и вдъхновение.

Потребен си - до болка и до истина.
Дори и да си само детска приказка,
за мен си свято място за пречистване
и нежната упойка срещу липсите.

Знам, няма те в света, но нося в себе си,
ръцете ти, загръщащата искреност
и пазя те, невидим, зад пределите
на земната, ограбваща, действителност.

Не си оттук. Ти в друго измерение
остана си. В средата на Вселената...
Реален плод на смело въображение,
което търси път към съвършеното.

Красиво изпята песен!
Чу

най-хубавите стихове в блога!:)
Не те коментирам, но това което чета от теб винаги ми харесва.

Вики е една от най-добрите, които някога са писали в тоя сайт. Просто е класа.

Мн. ми хареса!

Оттук съм. В твойто земно измерение
Намерих те в средата на реалността.
Израснах аз - вселенско недоразумение:)
проекция на твойта чиста и добра душа.

моите почитания..

Дори само този стих да бях прочел, пак щях да оценя величието на поета.
Поздрави!
П и е р