Понеже не почита богове
езичницата, дремеща в кръвта ми,
а имам милиони грехове,
създадох свои жертвени олтари.

Пред първия принесох гордостта -
убийствената дяволска награда.
Определих спокойно участта,
достойна за короната ѝ ‍ -‌‌ клада.

Пред втория, изправи се страхът -
велик подлец, за жива радост гладен
и отредих му стряскащия път,
да бъде в бистра капчица удавен.

Пред третия пожертвах любовта,
която безкомпромисно изисква.
Обрекох я - бездомна и сама
да скита в мрак, дордето се пречисти...

Един след друг, в безкрайно тържество,
надиплях кротко тежките си дари.
Едва ли има древно божество,
така богато с жертвени олтари.

Но вече пред последния стоя,
а нямам нищо, нищо не остана.
Какво ли бих могла да подаря -
пожертвах мисли, тайни и желания.

Принесох чувства, щастия и грях,
раздадох всичко, свлякох се до голо,
но нея да отдам - не пожелах.
Запазих я - свободната ми воля.

Много е добро!
Искаме неискаме, на всички ни се налага да минем през този пречистващ процес, и да съблечем, всичко това, което не е част от нашата истинска същност...

Прекрасно!

Какви персонификации - прекрасно! Поздрави!

хареса и пак влязох и си го прочетох.:)

Божество коварно е свободната ми воля -
Гордостта натръшка, на страха свети маслото.
Даже на любовната ми роля сложи края!
Как ли да я усмиря? Не зная... :)

Аналитичност, съчетана с много емоция!
nalia

Имаш талант, не е само стихоплетство! Продължавай, ще имаш успех!
Приятен ден!

Прекрасно!