Защото е любов, е светлина,
усещане за полет и посока,
магията, проникнала в кръвта,
с която се издигам нависоко.

Защото е любов, е път и бряг,
поникнала на камък теменуга.
Беляза ме уханният и знак
и знам, че нещо в мен е вече друго.

Защото е любов, е свобода
и остров тих сред грохота на бури,
прохладата на изворна вода
и святото ми право да съм щура.

Защото е любов, е сън и вик,
измислена от призраци реалност,
взривяващ сетивата огнен миг,
за който съм безкрайно благодарна.

Защото е любов, ще замълча,
но ще я пазя ревностно в сърцето,
а тя ще ми изплита с вечерта
невидимите нишки към небето.

Чудесно стихотворение!
Поздрави - Лита!

Много ми харесва, Звучи като песен с красив рефрен!
ПС - Тъпо е да се прави комент - менте
Слънчев ден въпреки дъжда
nalia