"...Паля огъня в сърцето
на невидимата къща..."
Катерина Кайтазова

Можеш да си тръгваш, можеш да се връщаш -
чувствай се в душата ми като в своя къща.
Щом ти е уютно, аз не искам нищо,
с длани ти поддържам ласкаво огнище.

Вече се отказах в мисли да оплитам
на сърцето топло слънчевия ритъм -
то само си знае как да те обича,
как (за теб) да пази светлото момиче.

Чашка чай поднасям. Билки ароматни,
с дъх на горска свежест, връщат дните златни
и валят вълшебства, и ми пеят птици.
Твоя глас донасят ветровете скитници -

нежно да ме гали, с радост да ме грее.
В росен цвят се будя, в  сън красив живея.
Пролетни копнежи мислите ми грабват,
имам кос в гърдите - друго не ми трябва.

Пролетни копнежи мислите ми грабват,
имам кос в гърдите - друго не ми трябва.

С любимия човек и пролетния ден в душата - красив сън, в който сърцето само се оплита ... Вълнуващи стихове! Поздрави!