Когато детелините тъгуват,
увяхват им вълшебните листенца.
Не плачат, не ревнуват, че танцува
галантен вятър с кичести хортензии.

Усмихват се горчиво на сърцата,
защото с детска вяра ги намират
и търсят свое щастие в листата,
които тихо, без сълза, умират.

Желания добри не изпълняват,
не им остава сила да ги чуват.
В дланта наивна леко се стопяват
и старите вълшебства си сънуват.

Когато детелините са тъжни,
магическите сокове пресъхват,
но помнят, че преди смъртта са дължни
поне в една усмивка да възкръснат.

Много е хубаво!

И на мен ми хареса.:)

!

„Когато детелините тъгуват...”
Красиво...Толкова красиво, че забравям да се натъжа за отиващия си късмет, за несбъднатото щастие:))). Стига ми да знам:
че преди смъртта са длъжни
поне в една усмивка да възкръснат.
Колко му трябва на един човек - надеждата, че тази усмивка е точно неговата:))) Поздрави, Вики!
Весели празнични дни!

Откъдето и да мина,
търся 4-листна детелина.
Нея, също плюшените еделвайси,
всеки разпознава и без цайси.
Поздрави, Самодивке!
П и е р