Разпадам се на късчета история,
жигосала ме с белега на вечното.
Отломки, по човешки проговорили,
сега мълчат - ненужни и далечни.

Смалявам се до точка на безпомощност,
танцуват ято гарвани в очите ми.
Кълбото от навъсените спомени
помахва ми за сбогом и отлита.

Събирам се - прашинка, камък, коренче -
детайли на духа корав и тялото,
но няма спойка, липсват и опорите,
с които има вид завършен цялото.

Сглобявам и подреждам си надеждите,
намествам си минутите мълчание,
изплитам си на истини от преждата
терлици за вселенски разстояния.

Прераждам се от хаоса на нищото,
събуждам си заспалите илюзии
и връщам се - по-силна и пречистена,
чрез звуците божествени на музика.

Възраждам се от късчета история,
разпръснати из дебрите на вечното.
Защото някой, някога затворил е
пътят м/у тленното и безконечното.

"Прераждам се от хаоса на нищото..."
Те това най ми хареса!
Поздрави!
П и е р

Благодаря за споделянето.