Сънувах те... Препускаха коне
по вятърните пътища за никъде.
Не знам жена ли бях или дете.
(Главата ми, до рамото ти стигаше).

Сънувах те... Танцуваха цветя
по светещата рамка на прозореца.
Ти просто ме държеше за ръка
и смеехме се, в нищото разтворени.

Сънувах те... В ливадите пред нас
сияеха искрящи малки капчици,
а аз се къпех в ласкавия глас,
разказващ ми за птици непораснали.

Събудих се. Сънят остана жив.
И в теб, и в мен, магията повика го...
Въпрос единствен, отговор красив,
без който, вероятно, ще съм Никоя.

Коне, цветя и птици... в един красив сън за любовта.
Наслада е.
Благодаря, Земела!

И е приятно, когато имаме красиви сънища.
Поздрави!

Много е вълшебно!