Точно тази любов, дето сутрин ти дърпа завивката
и ти дава импулс да погледнеш отново света,
да посрещнеш на изгрева, пълен с въпроси, усмивката,
оживява в една нереално далечна мечта.

Точно тази любов, дето вечно ти лази по нервите
и те кара да тръпнеш, и на нокти едва те държи,
вцепенява минута след час в теб духа на неверника
и отравя с невинност милиони греховни лъжи.

Точно тази любов, с неизвестност тревожна забулена,
от която сърцето прескача за кой ли път ход,
да отхвърлиш не можеш, да приемеш е битка изгубена - 
пълноводна река без начало и край. И без брод.

Точно тази любов, дето нощем ти спи под клепачите
и разкъсва покоя ти с вопъл неистово див,
се прокрадва от всички страни - и в зората, и в здрача ти,
да напомни, че всъщност дори бездиханен, си жив.

Хич да не ти пука от изцепката на вуду-откачалката, дето ти бил писал, че поезията ти не струва.
Една от най-добрите си тук /всъщност: по мое мнение си втората тук, като няма да уточнявам коя е първата, за да не прозвучи пристрастно/ и да, аз те бутнах най-отгоре.
Защото наминах, видях, че някои продължават да се пудрят с тъпите си изцепки и реших така.
Аз го реших!
Някой да има проблем с това?!

Поздрави, Вики.
Няма ли скоро да идваш към Софията?!

А поставилите ти минуси доказват, че наистина това е тяхната година.

Действа ми избистрящо да те чета :)