Постинг
09.06.2016 12:29 -
Дървото на живота
От клоните на време безпощадно
отвяват сухи листи ветровете -
минутите, за глътка смелост жадни,
отиват в паралелен свят да светят.
Умиращи за делниците земни,
родени за пространства неизбродни,
от Вечното дърво прашинки дребни
отронват се - ненужни и свободни.
Не храни мъртви мигове животът,
изпраща ги - тревожни, зли, красиви,
но силите не губи си дървото -
тръпчивите му сокове са живи.
Дори когато студ скове земята
и клоните стърчат, печално голи,
то пази свежестта на сетивата,
за да възкръсне в следващата пролет.
отвяват сухи листи ветровете -
минутите, за глътка смелост жадни,
отиват в паралелен свят да светят.
Умиращи за делниците земни,
родени за пространства неизбродни,
от Вечното дърво прашинки дребни
отронват се - ненужни и свободни.
Не храни мъртви мигове животът,
изпраща ги - тревожни, зли, красиви,
но силите не губи си дървото -
тръпчивите му сокове са живи.
Дори когато студ скове земята
и клоните стърчат, печално голи,
то пази свежестта на сетивата,
за да възкръсне в следващата пролет.
М?!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
са дървета на живота!
Докато човекът не реши друго...
цитирайДокато човекът не реши друго...
Нека сухите листи пътуват към своите паралелни светове, нека бъдат щастливи. Важни са корените и живителните сокове в тях - за да го има нашия свят, да ни има и нас. Поздрави, Вики!
цитирай а ти – философия на живота.Поздрави!
цитирайТърсене
Блогрол