От клоните на време безпощадно
отвяват сухи листи ветровете - 
минутите, за глътка смелост жадни,
отиват в паралелен свят да светят.

Умиращи за делниците земни,
родени за пространства неизбродни,
от Вечното дърво  прашинки дребни
отронват се - ненужни и свободни.

Не храни мъртви мигове животът,
изпраща ги - тревожни, зли, красиви,
но силите не губи си дървото - 
тръпчивите му сокове са живи.

Дори когато студ скове земята
и клоните стърчат, печално голи,
то пази свежестта на сетивата,
за да възкръсне в следващата пролет.

М?!
Поздрави!

са дървета на живота!
Докато човекът не реши друго...

Нека сухите листи пътуват към своите паралелни светове, нека бъдат щастливи. Важни са корените и живителните сокове в тях - за да го има нашия свят, да ни има и нас. Поздрави, Вики!

а ти – философия на живота.Поздрави!