Под пласта на тревогите се смее дяволито
едно джудже в главата ми и никого не пита
дали е ясно времето, дали танцува облак
и имат ли проблемите послания прокобни.

Началниците мръщят се, джуджето виц разказва,
хиляда щури пакости (поне) е скрило в пазва
и дреме му на шапката за някакви неволи,
за врявата на патките и охлювите голи.

Един търчи по доктори, мързи го друг да  гледа - 
джуджето знае своето - с усмивка към победа.
Нервирам се за глупости, то нагло ми се хили:
"Гръмни си само мислите, че те са те вбесили".

Природа странно шантава проклетничето има,
уж дребосъчко рошав, пък ефектът му - за трима.
Откакто го завъдих, смях в пространството витае,
а грижите...  За него са!  Джуджето всичко знае!

Може би във всеки има едно такова джудже, но малцина му обръщат внимание, а би трябвало :)

Позитивната и оптимистична нагласа е ключът към успеха.
Макар, че само с нея не става. Трябват и ред други неща. ;)