Цвят от омайниче, стръкче равнец,
лист детелина и перуника,
брани по изгрев, свих на венец - 
мисъл и сън все към мен да те викат.

Денем да бродиш в гъста мъгла,
в черкви на дявол и бог да се кръстиш,
нощем в постеля - твърда скала,
спомен да стискаш с трепетни пръсти. 

Билка да търсиш - лек за сърце,
против омая - корен магичен.
В жарка коприва, в птиче перце,
в трън да намираш длан на момиче.

Жаден да газиш  бистра вода,
в извори горски лика ми да срещаш,
птици да вият топли гнезда
зърнеш ли - само за мен да се сещаш. 

Огън да вее с вятъра свеж,
изгрев и залез на мен да приличат,
сам да се чудиш в трескав копнеж
как самодива и грях се обичат.