Родих се стара, колкото дъжда
и паметта на древната вселена
пренесох, като капчица вода,
кодирана в човешките ми гени.

Дойдох внезапна, тиха като сняг - 
момиченце с очите на старица,
изправено пред ръбестия праг
на земното училище за птици.

Но как да се науча да летя!?
От старостта крилете са сковани,
тежи като олово паметта
за векове, видяни и живяни.

Вселената май прави си шега - 
постави ме на ледена пързалка
с препятствия. Започнах да раста
и вече се научих да съм малка.

В треви превъплътих се, в зверове,
намерих дом в звънчето на потока
и моля се да има върхове,
за да не губя вярната посока.

както винаги!

Не се нуждае от награди, грамоти и дипломи:)

Аз-концепция... Влиянието на аз-а върху опита и интерпретирането му.
Рефлексивно и интенционално... :)

Трудно, почти невъзможно училище. И все пак Вселената е по-скоро рационална, ако вярваме на древното "...the Universe is mental!" А шегите - те повече са присъщи на хората :)