Поисках да усетя пролетта,
да плисне сили в зимните ми вени,
но снежната вихрушка разпиля
надеждите за стръкчета зелени.

Навсякъде - виелици и мраз,
ни минзухар, ни горска теменужка,
ни птичи трели, бликнали в екстаз...
Дървета, с клони, голи като пушка.

Блестят измамно слънчеви лъчи,
очите заслепяват, но не греят.
Немирникът-южняк смутен мълчи,
забравил буйна грива да развее.

Сковава ненавременният студ
и трупа тежки преспи по земята.
Могъл би само някой, много луд,
да хукне по горите и полята.

Но има край. Безочлив развигор
стихийно ще издуха снеговете
и пак ще пее весел птичи хор
над пъстрата игра на цветовете. 

Чудесно описание - в картини и чувства! Но...пролетта идва!
Честита Баба Марта, Вики! Здраве и късмет, много слънчеви усмивки в цветните мартенски дни!

Но пък добре я калесваш с финалните стихчета. :))