Случаен лист, от вятъра отронен,
докосна нежно сивия паваж.
Въздъхна тихо. Сън, или пък спомен,
споходи го!? А може би мираж!?

Случаен лист - невинен като грешка
на слънчево, прохождащо дете,
полегна уморено, по  човешки,
под схлупеното, делнично небе.

Нищожна част от вечната вселена,
понесена от своята съдба...
Случайни листи - жълти и зелени,
танцуват с вятър, плачат под дъжда.

Притихнали, заспиват на земята,
далеч от корен, клон, цъфтеж и плод,
свободни, като памет с дъх на лято
и крехки, като всеки миг живот.

Ти СИ най-добрата Поетеса в чиста форма на Поезията, в блог.бъгЕ.
В "нечиста", това е друга моя страахотна Приятелка - МълчанияОтНадежда.
Има и други естествено: Ерато, Литатру, СофиСофи...
(разни "плондерки" не са от тях)

С две думи, Вики: ТИ СИ!

Направо върхът!
Не знам, отново напълно разбираеми думи, които съдържат в себе си нещо, което не може да се изкаже, а само да се почувства.
Толкова прекрасно и толкова тъжно, слети в нещо толкова неизказуемо трето...

Наистина обладаваш читателя със стиховете си. Въпреки че настроението е есенно, ми въздейства и като пролетно събуждане на падналите листа преродени в цветя :-)
Пожелавам и на тебе пролетни емоции споделени.

и неслучайно стихотворение! Уж един невинен житейски етюд, но изказан на забавен каданс, за да се види в детайли красотата, мъдростта и крехкостта на всеки миг живот. Поздрави!