А после... После май, че беше зов
към върхове, звездички и простори,
но бе дълбок ограждащият ров
и каменни – стените на затвора. 

Отново ме споходи. Като  гръм.
Раздираха ме огнените  мълнии.
Голгота може би е просто хълм,
но  с кръстове на грешници изпълнен. 

Яви се пак. И беше светлина.
Проблясък на едничка мисъл в мрака –
че всеки има своя  свобода -
сърцето нито пита, нито чака. 

И пак е тук. Магия на  крила,
най-истинен  покой, най-дръзка радост,
владетелката вечна -  Любовта,
дори  от лед, запалила си клада.