Постинг
25.01.2022 10:08 -
Ограда от мълчание
На приливи и отливи се движиш,
докосваш ме, с невидима ръка.
С дозирана до капчица безгрижност,
танцуваш по ръба на същността.
Дели те само крачка неизвестност,
от мен – отдавна нямата река.
В дълбокото да влезеш, не е лесно,
през бездната на собствена тъга.
Дели ме само телена ограда -
на болката, безмилостен затвор.
Не бих могла, не искам пак да страдам
за нечий сляп, лишен от пламък взор.
И всеки в своя ад, на въртележка,
върти се. И обречено мълчи.
В основата на всичките ни грешки
се зъби страх, от който ни горчи...
За нас не чакам нищо от небето,
не питам се кога, какво и как,
защото помня – казал бе поетът,
„...прегръдка между бездни ражда мрак“.*
· * Цитатът е от произведение на Добромир Тонев.
Не може всичко в държавата ти да е говно...
Село Габаре. Църквата и пещерата
Кейт Мидълтън беше принудена да разкрие ...
Село Габаре. Църквата и пещерата
Кейт Мидълтън беше принудена да разкрие ...
Превъзходно!
Точно на приливи и отливи се движим в живота си.
цитирайТочно на приливи и отливи се движим в живота си.
Чудесно както винаги, Вики!
Ето едно резониране от мен:
Да простиме...
Аз дълго търсих цветния ти глас
удавен във реките от мълчание,
и истината търсех вътре в нас,
пречупена през нямото страдание.
Опитвах някак да те разбера,
да те изпия с костите си слята
и спазила Вселенски правила,
напредвах във кармичната отплата.
Шептях ти много нощи, много дни,
разказвах ти за старото ни време,
за нашите прекършени съдби,
причините за тежкото ни бреме.
Незнам дали докрайно ме разбра
във тази обич пяла във кръвта ми,
дали сънува моята снага
и силата безкрайна на духа ми,
но днес е бездна тежка между нас,
далечна съм, но вътре в тебе близка
и зная, че ще бъдеш в мойта власт
от хулите на времето пречистен,
защото вечността е наш завет
към нея като птици се стремиме,
той пътят ни отворен е напред,
ала за туй е нужно да простиме.
31.01.2022г.
Елица
Прегръдки, Вики!*
цитирайЕто едно резониране от мен:
Да простиме...
Аз дълго търсих цветния ти глас
удавен във реките от мълчание,
и истината търсех вътре в нас,
пречупена през нямото страдание.
Опитвах някак да те разбера,
да те изпия с костите си слята
и спазила Вселенски правила,
напредвах във кармичната отплата.
Шептях ти много нощи, много дни,
разказвах ти за старото ни време,
за нашите прекършени съдби,
причините за тежкото ни бреме.
Незнам дали докрайно ме разбра
във тази обич пяла във кръвта ми,
дали сънува моята снага
и силата безкрайна на духа ми,
но днес е бездна тежка между нас,
далечна съм, но вътре в тебе близка
и зная, че ще бъдеш в мойта власт
от хулите на времето пречистен,
защото вечността е наш завет
към нея като птици се стремиме,
той пътят ни отворен е напред,
ала за туй е нужно да простиме.
31.01.2022г.
Елица
Прегръдки, Вики!*
Търсене
Блогрол