Преминавам, бързо като смях,
отразяващ изгреви червени,
докато посипе звезден прах
трелите на птици уморени. 

Преминавам, леко като сън,
в който сто послания са скрити,
но когато утрото навън
сипне се, изчезва от очите. 

Преминавам, тихо като дъх
от крила на цветна пеперуда,
мамена от онзи вечен връх,
в който вярва, както старец в чудо. 

Преминавам, сякаш съм вълна,
сливаща се с ласкавото синьо
или просто в Нищото стоя,
докато светът край мен премине.