Добър ден! Днес приличам на истина –
онемяла и гола в дъжда,
който с ласкави капки пречиства ме
от измами, заблуда, лъжа. 

След минута, приличам на камъче
и в случайна обувка убивам,
както съвест, изгаряща в пламъци -
спала денем, в нощта не заспива.

Пак съм тук. И съм стръкчето мащерка
под  лъчите на летните утрини –
малка нишка, закичили в плаща си
и планински  поляни, и урви. 

После ставам крило пеперудено –
много фино, безпомощно, крехко,
а се нося, съвсем непринудено,
над света. И прескачам му летвите. 

Претворих се в калинки и  ручеи,
в песен тиха, в рева див на скот
и от всичките образи учих се,
че съм просто прашинка живот.

Диалектика.
Явяваш се живото разнообразие на живота.

са възможни само при наличието на свободна воля и себепознаване. Има и други превъплъщения - инерционни, копиращи удобен модел на статуквото или принудни дарове от "анонимен доброжелател". Отдъхнах си, когато не ги открих между редовете.

Ефирно и нежно, като полъх от пролет, пречистващо и преливаща от Живот.

Много красива прашинка живот!

Истинното ти "нямо" присъствие в стихове (тук) е нежен лъх от одухотворяващото Слово... Жизнено дивей!

Чудесно е!