Не знаеш ли? Избрах си да мълча,
а думите, направих ги покорни
на волята си  - ръбеста скала.
(Макар че не е словото затворник).

Забрави ли? Прегръщам тишина,
в която всички отговори крия,
под тръните на пареща вина.
(Сърцето към луната вълча вие). 

Усещаш ли? Сред мрака на нощта,
изправил си се сам срещу стената
на онемяла, грапава душа,
затворила в мълчание мечтата. 

Уж тихо е. А този свят крещи,
побъркан от клишета и реклами.
Как би могъл да чуеш, кой мълчи
когато сетивата ти ги няма?! 

А думите са просто инструмент,
но ценен е зарядът, който носят.
Дали ще можеш, в някакъв момент,
да ги превърнеш в смисъл, е въпросът. 

праахх на вятъра...
Важно , е , Ти, КОЙ си, пред Света..и, още, какво, правиш

думите, идват, за да покажат..физичната, неудовлетворена..''вътрешност''
нали така, ''мила'' ни..Гугргулицо

и като внушение,
и като изграждане,
и като похват...
!

Не думите, празноглавите дърдорковци трябва да се опитомяват. Ако не разбират от дума, с бой за изречените празнословия и глупости. И изолиране без слушатели.
На страница 71–ва от Книгата съм написал : Когато пустословието изчезне, ще настъпи Великото мълчание.

дума, т.е. д,ума - е до ума достигнало незримо чрез Духа божий Слово божие. И всички думи в човешкото слово, отнесени към да-то, пристойни и към не-то, непристойни, да речем след Грехопадението, заредило ни с противоречив човешки разум, имат смисъл и значение за Спасението /ни/ във Вечността. Няма време. Има /само/ Вечност. А времето е за временно пребиваващите в бит на отстоящите инатливци от неизказуемата, но проникваща в сърцето нравственост по Бога, извираща и достигаща до нас от Слово-то Бог... Та Бог и Слово-то Му, както и малкото, но истинно човешко твое слово не бива да се дефинира в думи, т.е. - одумва, коментира... В случая достатъчно е, че то - човешкото твое слово в творбата ти - прониква... Да дерзаеш!

Прекрасно казано. Вярата и Бог ни отварят непозодирани сетива за тайните и скритите красоти на живота.