Ти носиш чужда памет. Захвърли я!
Защо ти е такъв товар, огромен!?
Тя камък е на крехката ти шия,
но ти си жив човек, не само спомен. 

Нима си ти? Нима си ти детето
с болезнено уплашени очички,
което място търси си в сърцето
на мама, татко, дядо си... на всички!? 

Нима си ти наивното момиче,
което вярва в хорска справедливост,
а тайно плаче нощем, че прилича
светът на клетка – тясна и ръждива!?... 

Онези хора, вече днес ги няма  - 
те просто са история далечна,
заминала след времето си драма,
а както знаем – няма драма вечна. 

Сега си ти – хармония и сила,
усмивка горда, сбъдната магия
и всичко имаш, всичко можеш, мила,
но носиш чужда памет. Захвърли я!

Това е целта на глобализма и либерастията – да изтрие родовата памет от главата на всички хора. Да не знаят от къде и от кого произхождат, какви са, що са.
Просто консумират настоящето, което им предлагат господарите и не мислят исторически.

ПОЗДРАВИ ЗА ЦЕЛИЯ ТЕКСТ!
Нима си ти? Нима си ти детето
с болезнено уплашени очички,
което място търси си в сърцето
на мама, татко, дядо си... на всички!?

добъра хармония на ритъм и съдържание.
Браво !