Постинг
22.11.2022 22:28 -
Не съм оттук
Не знам дали сред други светове
човеците на нас по кръв приличат,
дали товарят с тежки грехове
избралите да бъдат просто личност!?
Дали сред милионите звезди
пулсират паралелните вселени,
в които ние - чисти и добри,
не мислим за живота като тленност!?
Дали ме има в този странен свят,
или обратно - него в мене има!?
Пространството е мит за любовта,
а времето - илюзия без име.
Какво ли цяла вечност ни дели
от светлата, божествена виталност!?
За обич и за радост сме дошли -
единствената истинна реалност...
Не, този болен свят не е за мен,
не си принадлежим. За кратко време
съм тук - на бряг и стръмен, и студен,
а после пак към своя дом поемам.
човеците на нас по кръв приличат,
дали товарят с тежки грехове
избралите да бъдат просто личност!?
Дали сред милионите звезди
пулсират паралелните вселени,
в които ние - чисти и добри,
не мислим за живота като тленност!?
Дали ме има в този странен свят,
или обратно - него в мене има!?
Пространството е мит за любовта,
а времето - илюзия без име.
Какво ли цяла вечност ни дели
от светлата, божествена виталност!?
За обич и за радост сме дошли -
единствената истинна реалност...
Не, този болен свят не е за мен,
не си принадлежим. За кратко време
съм тук - на бряг и стръмен, и студен,
а после пак към своя дом поемам.
прекрасно, и мен ме мъчат такива въпроси и май само с въпросте ще си останем :)
цитирайУникално определение за любовта, пречупено през пространствено-времевия континуум. А може би си тук, за да ни напомняш! :)
цитирайНе съм чела нищо по-хубаво по темата!
Да се надяваме, че тук сме за малко и нашата земна реалност е просто едно изпитание:) Много ми хареса това редуване на екзистенциални с реторични въпроси, което придава на всяка строфа някак самостоен, завършен вид, градира чувството, заостря личното възприятие, прави финала логичен, желан.
Поздравления, Земела!
цитирайДа се надяваме, че тук сме за малко и нашата земна реалност е просто едно изпитание:) Много ми хареса това редуване на екзистенциални с реторични въпроси, което придава на всяка строфа някак самостоен, завършен вид, градира чувството, заостря личното възприятие, прави финала логичен, желан.
Поздравления, Земела!
Убеден съм, че във вселената няма други като нас.
цитирайЖитейска мъдрост в поетичен вариант се оказва нещо като вълшебство
цитирайТърсене
Блогрол