Просто кръст ли!? Четири посоки.
Толкова са само на света.
Някои отвеждат нависоко,
други ни запращат сред калта.

Просто кръст, но страшното е друго - 
от години в центъра стоя
и в безмълвно лутане се чудя
накъде да тръгна и кога.

Бил позорен, свят... Какво ли още?!
Сам Спасителят, живота завещал,
шепне в пребледнелите ни нощи - 
щом не избереш, не си живял.

Всеки има своята посока - 
към небе, камбана или пръст.
Изборът, обаче (скъпа стока!)
плащаш с отговорност. Просто кръст...

Свят широк, а четири посоки - 
камък, океан дълбок, перце...
Просто кръст ли? Мами ме високото.
Имам шепа смелост. И сърце.

Изначална съдба на човека - да се чувства кръстно разпънат между вечната си, небесна душа, и тленното свое, земно тяло. Средоточие има - то е баланс, хармония, мъдрост, но не и покой. Защото все ни тегли нагоре, към божествената наша същност, от която, казват, сами сме се отказали някога.
Красиви стихове! Поздравления, Земела!

напред, назад, наляво, надясно, нагоре и надолу; останалите са събирателни.
Вярна е седмата посока...

Посоките в нашия живот са само две – правилна и неправилна.

шепа смелост и сърце за посоката перце! Центърът е тежко бреме. Него за Атлас-а остави.

тази, която дава сърцето.
Поздрави!

Когато Духът избира посоката, тя винаги води до любов, мъдрост и истина!
Чест и почитания!

Браво, поете!

Да - не, зло - добро, обективно - субективно, истина - заблуда... Всички тези /и другите възможни от безграничността на вариантите на Осъществяване/ през временното Време предизвикват поведение, значимо единствено към момента на проявление на поведението. А "субективно-обективните" оценки-заключения, спрямо осъществено от поведение в Е-то /Всичкото/ през временното Време може изменчиво да "възмездяват" или "награждават", спрямо волята ни, непреодолимото ни Его като заслуга за отхапъка Познание при Грехопадението: -"... и сътвори човека по образ свой и подобие свое... със свободна воля." Та всяко зло - за добро, Земела и жизнено дивей!... А ако ти е скучно - и с тъжно-мъчни мазохистични стихове...

Просто кръст ли
описани са посоки шест.
А седмата я всички знаят
когато сутрин стрелките пак показват ... в шест.

Това е времето на смъртта неизбежна,
между четири и десет сутринта.
Представяте ли си човек подминат от безбрежност
оставен връз вълните на човечността.

Часът е десет, и остават двата до "наяда"
после друг ще пишат .....
Като плъховете, къса памет и канибализъм
а кой е на върха на туй хищническо племе.