Колко щастие цветно вали
от кристалните трели на птичките
и наднича през крехки мъгли
млад синчец, с още росни очички!

Нежно сипе се сребърен звън,
доловим не със слух, а с горещата
кръв във вените. Сякаш е сън,
осветен с минзухарчета - свещи.

Гали волният, луд развигор,
пак препускат коне по поляните
и разкъсват пашкулен затвор
пеперудите, в утрини ранни.

Колко малко е нужно, нали,
с детска радост в света да се впуснеш - 
бос да хукнеш през свежи треви,
срещу изгрев, в галоп да препуснеш...

Има всичко по тази земя,
всеки миг с нещо ново дарява ни - 
от простори, до хляб и вода,
до любов... Просто дишаш и вярваш!

Трябва само синхронно с пулса творящ да се слеем.

Поздравления, млада Поетесо!

Простичките неща най–дълбоко радват душата човешка.

Прекрасно е, Вики!

"Просто дишаш и вярваш!"
Свещена простота - но и красота до божественост!
Завиждам благородно и на очите, които я виждат, и на езика, който я възпява!
Прегръдка от мене, приятелко!

Приемам го /лично/ като дълбоко ежедневно Вдишване... От Живота, ах, земния!... Така ведра да си!

да ,не..глътна, некоя слива @ ))