Казват, че времето мъчно било - 
дъжд, гръмотевици, бури...
Билки цъфтят и ни маха с крило
щъркелче, с детска почуда.

Слушам, че времето страшно било - 
битки, лъжи, политици...
В търсене вечно на "малкото зло"
спряхме да чуваме птиците.

Времето, още, ужасно било
и недостатъчно, също.
В мозъка влиза часовник с длето,
охлювът - влиза си вкъщи.

Времето... Празно пространство без глас - 
пълним го с нашия избор - 
Нямало слънце!? То свети у нас.
Страх те е? Спри телевизора!

Време за всичко - каквото решим - 
драми, надбягване, песни...
То не е живо - не спи, не греши.
само че, ние къде сме!?

Харесаха ми стиховете ти!
Страх те е , спри телевизора! То, аслъ, туй кречетало за това е създадено, да поддържа страха! Страхуваш ли се, свободен не си!
Ние не сме във времето и то не е в нас, за съжаление!

Хубава вечер!

и му даваме смисъл с чувство и мисъл.
Да го правим красиво като теб!

Да, това време, дето ни го дефинират, рекламират, предлагат, продават, утвърждават като наше - точно то подменя истинските стойности на онова изживяване капка по капка, миг по миг, което всеки приема в крайна сметка за свой живот и за свое преживяно време.
Харесвам позитивизма ти, Земела, близък ми е. И аз като тебе се вглеждам в укрепващите с всеки изминал ден малки щъркелови крилца и ми се струва, че усещам силата на сътворението, тайнството на вечната младост и обновление, част от които природни закони сме и ние, хората. Само трябва да се научим свободно да следваме своя избор, да имаме слух, очи и сърце за истински доброто и красивото. Да спрем телевизорите - и нека онова, моделираното, програмирано от тях време си остане в изпразнените им от човещина кутии.
Поздравления, Вики!

Няма битие извън времето. Каквото дойде го променяме или приемаме.

Всъщност струва ли си или не струва да вкисваме по въпросите без отговор?... На твоята хубаво зряла възраст - по скоро - да! А на моята, като осъзнато щастлив жизнено дивеещ дрът, ама не чак толкоз, аутсайдер - му е ,се тая. Когато временното Време диша зад врата ти, май е по добре да не вкисваш философски със Защо?, Кой?Как?... Този вид младежко енергиен напорист мазохизъм с привкус на стремеж към /непостижимото/ съвършенство по-скоро постепенно придобива смисъл за подготовка към дълбокосмирението на зрелостта и самоосъзнаване в остатъчно, уви само, жизнено дивеене. Като за последно. Необратимо последно... Мене питай.
ПП: Без да си ме питала, сърдечно ти отвръщам: Разбирам "мъката" ти във енд въпроса, която не одобрявам, но ми хареса че си я съчетала с ирония, самоирония и... даже с ведростта на почуденото щъркелче.
Да дивееш жизнено!