Ти не помниш коя е Лилит, но сънуваш очите ѝ - 
две искрящи светкавици, липсващи в скучния ден.
Ти се плашиш от спомен, нали?! Тя е просто в мъглите ти
на далечното минало. Днес си добре и сломен.

Нямаш нужда от огнена дива, покорството стига ти - 
имаш кротката Ева - мълчалива и вечно добра,
тя не спори, не иска от теб да потънеш сред дивото
и опасно тресавище - твоята силна душа.

Ева тихо мълчи и спокойно приема прищевките
на глупака у теб, пожелал на тепсия света
и търпи участта не царица да бъде, а пешката
на дъската на твоята детски наивна игра.

Тя не знае. Навярно, след стотици животи прогледнала,
ще познае у себе си своята старша сестра,
но сега още рано е, не е достигнала бездната,
от която излиза се с мълния, взрив и крила.

И отново ще срещнеш Лилит - твоя лудост и истина,
твоят вечен копнеж да си себе си - мощ и вълна,
но дали би останала тя - безкомпромисно искрена,
ще забрави ли твоите гордост и леност, страха!?

Или просто удобно ще вярваш - поредната грешница
е объркала пътя ти. Грешна е всяка жена,
щом отвори очи за това, колко жалко и смешно е
да предава кръвта си за капан, утвърден с правила.

Припомни си коя е Лилит - тя зори ти даряваше
и поредния връх, устремен да прониже небето ти,
всеки ден смисъл нов от от ръцете ѝ топли изгряваше.
Ти не знаеш коя е, но от вечност я носиш в сърцето си.

Много е хубаво. Но на моменти имам усещането, че може да бъде прекрасно. Успех! :)

Лилит я знам от кръстословиците.

Прекрасно!
Поздравления - с благодарност и извинение за моето мълчаливо блаженство!

Адам, Лилит и Ева.
Толкова нишки за размисъл.
Надмощие, подчиненост, примирение... Мъжкото желание /его/ за надмощие над равна по всичко на него жена...
Ако напиша още нещо, сигурно ще "хвана" друга нишка и посока.
Толкова са много!
Затова приключвам с това:
Много ми хареса написаното, Земела!
В началото ми се стори различно по стил от всичко, което съм чела и съм се възхищавала на творбите ти.
Възхитата я приеми и сега!

Силно е това, което не може да се коментира достойно. Живеят Лилит и Ева във всяка жена - като бог и ангел подхлъзнал се. "Силният" пол копнее и двете, но най-често, притворно и за себеоправдание избира си първия, тайно въздишащ по ангела - какво че е паднал в очите на другите, които не смеят /като него/ да го възправят и си кътат въздишките.

Не съм ,нформиран за нея. Но в творбата ти стои висоооко "...над кротката Ева, пешката на дъската на /Адамовата/ детски наивна игра..." Земела, вдъхновена си от архаичното противо..., инатливо, егоистично и... дъра-дъра упорство на его човеците Мъж, Жена. Св. Врач е мадам, жена, разпространявала в схоластична Европа нравствеността Христова спрямо разбиранията за /истинна/ Христова нравственост у българите богумили, предадена устно, т.е. с извиращи от сърцето невисокопарни думи изречени от устата им право в ухото на чуващите, учейки ги да могат да чуват. Този шмекерски номер за антагонизма Мъж-Жена и кофти последиците от това е Хеврейска и мачо логика за стремеж към съвършенство каквото у Бога, достижимо само от мъж, бе. Мога да допълня, че библейският текст " И сътвори човека по образ Свой и подобие Свое... със свободна воля..." трябва да спре до тук, без допълнението: "... мъж и жена го създаде." Това е едно кофти допълнение... с цел, нъл рррзбираш... Дописано, да речем, от мачо ентусиаст библейски писач. А за това, че библейският текст се е дописвал, променял и нагаждал с думи, т.е. одумван-недоумван, е сравнението на "... мъж и жена ГО създаде." от текста в изданието на /нашата/синодална библия от 1925 г. с изменения текст от синодалното й издание от 1981 г. - "... мъж и жена ГИ създаде." Ентусиастът/тите сигур са искали да отдалечат спасително свещения текст от нахлуващата джендър мода, като са запазили обаче, догматично, че човеците са мъже и жени, ама по-човеци, рррзбираш, са мъж(л)ете(та). /Жените не мое да служат пред олтара светий, дан го (о)сквернят/...Така че, забранявам ти да се чувстваш жена-та /Ева/, а преди всичко - човек. Може да се казваш и Лилит... Да дивееш!