Не се погребва жито. То се сее
невидимо, в мълчание и с песен.
В земята дълго спи, а после зрее
и дава хляб, с божествен дух замесен.

В пръстта отива всичко - там е краят,
но всичко ли безпаметно изгнива!?
Нима зрънцата дребни само знаят,
че даването, всъщност, е красиво!?

Погребват се и хора, и идеи - 
земята хладна всички ни поглъща,
но с вечната ѝ мъдрост щом се слеят,
как някои по-силни се завръщат!?

И как остава дух, в пръстта затрупан,
когато в същността си памет носи!?
Нима са слепи живите и глухи,
от векове, за житните уроци!?

Изгнива само тленното - живяло
за себе си. Без мисъл да раздава.
А другото се връща, надделяло
над времето. И с обич се засява.

Чудесен стих- в него има красота, изкуство, философия, очарование и ритъм едновтеменно!

Прекрасно е!
Щапаров е написал моето мнение и чувствата, които изпитах.
Благословена си!

Поздравления и от мене, Земела!
Прекрасно е - и като стих, и като смисъл!
Земята ни учи на смиреност, природата - на цикличност, небето - на вечност. Но за тези уроци всеки трябва сам да узрее - като твоето жито с памет и дух.
Поздрави!

Поздрави! Прекрасен стих!

Прекрасно поетично онагледяване на Закона за отрицание на отрицанието.

Дори изтънчената древна спелта с послания богата към шепите ти клас навежда!

Поздравления за филасофското стихотворение( обич към мъдростта) Че нещо умирайки, дава живот!
Така е и с житното зрънце! То реално умира, но дава живот на десетки други!
Доскоро гледах с лошо око на богомолките Веднъж , по асфалта една богомолка тежко се движеше към тротоара Заподозрях, че е женска, изяла мъжкия Всеки момент можеше да бъде размазана Реших да и помогна Но , в това време тя достигна бордюра и истината лъсна Коремчето и беше покрито с жълти точици, бъдещите богомолки! И за пръв път я оправдах Изяждайки бащата, тя дава живот на децата му!
Така е и с житното зрънце! То, умирайки, дава живот на децата си!
Жестоко, но реално!

Благодаря за чудесния философски, докосващ и размислящ ме стих, zemela! :)

"...Нима зрънцата дребни само знаят,
че даването, всъщност, е красиво!?"
Цялата ти творба е излята като "по вода" за нравствено подхождащите /и прохождащите/. А стиховете ти окъпват като при св. кръщение с Дух и вода за нравствено причастие с ефирността в изкуството Поезия... Да дивееш жизнено!

...изпълнен със съдържание до всяка точка и във великолепна форма...
Благодаря за удоволствието...