Стъпка по стъпка връщам назад
мигове, сенки, години...
Няма насищане страшният глад
пътя обратен да мина.

Колко ли срещнах, колко не съм,
много ли още остава?
Уж всичко помня, а сякаш е сън - 
бил, овехтял и забравен.

Спомням си тръни, а срещам цветя,
вярно - с бодли. Но прекрасни!
Щедро протягат ми топла ръка
демони - нявга опасни.

Всичко е същото, нищо не е,
аз ли смених си очите!?
Аз ли съм малкото, плахо дете,
дето с южняка се скита?!

Много ли, малко ли нося сега - 
скритата памет за всичко,
само че, някаква чудна игра
прави нещата различни.

Може би, движи ме древен закон
по времевата спирала - 
този обратен, луд маратон
сам си е край и начало.

Може би пътят през дните върви
в двете посоки еднакво - 
бъдеще с минало сливат се. Виж - 
в точка събират се. Златна.

Хареса ми как се разходи в живота си със стиховете:)
Поздрави!

Златната точка на мъдростта . За нея трябва много път - и напред в отредените ни години, и назад, в минало и преживяно, навътре, към себе си, и навън - към света, с все повече обич, с по-тиха смиреност - и с благодарност. Щастливци са тези, които я доживеят!
Пожелавам ти не точка, а цяла златна следа!
Поздрави, Земела!

моите мисли, разсъждения, стъпките през годините от ранното детство до сега. Мои, но изказани по твоя неповторим начин.
Благодаря ти и поздрави, Земела!

и леко като вятър

Според мен не е реална житейска регресия, а само спомен, защото "бъдеще с минало сливат се".

То пулсира! Изригва! Искри!