Валят над хоризонта зрели кестени
и падат като дъжд над суха шума.
На облака на хребета обесени
висят самотни мигове-куршуми.

Все още имат дъх на слънце клоните
и рано е за ябълките есенни,
а някак странно, чак до вик оголена,
измамата, че нямам вест от себе си,

стърчи като плашило над стърнището
и смее ми се, с дрезгав грак на гарвани.
Какво се крие в сянката на Нищото!?
Къде мълчи на лятото ми вярата!?

Навярно спи, под шепота на билките
и чака ме, сама да стигна корена
на битието. Сладка е горчилката
на хиляди изгубили се спомени.

А лепкавият сок на тежки истини
избликва изпод пласта на забравата
и щедро се излива в дни, пречистени
от семето на грях. Или от плявата.

Когато коренът е плитък, лесно се открива, но пък прегаря бързо, или пък изгнива. А коренът дълбок, все по-дълбоко влиза и сраства със земята на битието земно. Защо ли да го търсиш? Та той от силата на дълбините носи огънят от зряла плодородна магма и влага недокосната, за да ти каже: „Ти расти!“ – това е.

Нещо взе да ни додява тази година слънцето.

"...измамата, че нямам вест от себе си,

стърчи като плашило над стърнището
и смее ми се, с дрезгав грак на гарвани.
Какво се крие в сянката на Нищото!?
Къде мълчи на лятото ми вярата!?"

Душевен кръстопът: да се пречупи ли под напора на внушенията за отмиране, загуба, изотавеност, съмнение, страх, отчаяние... или да продължи да копае за сила в самия себе си; да копае за вяра, упование, покой и радост; за Живот...

Тук лирическият герой явно е избрал Живота... :)

Изкуших се вместо коментар да цитирам написаното от pristan, дотолкова съвпада с моето усещане за прекрасните ти стихове, Земела.
Специално благодаря за тия цветни, дъхави, знойни асоциации - с един особен задух и с шум на първи изсъхнали листа, с подсказка за късното лято, но и с предчувствието за есен и зима, и край. И с това класическо уж, а толкова трудно "да бъдеш", което само у силните по дух увенчава вечния въпрос. Библейски максими и житейски изстрадани истини - белег на силата и мъдростта и не на последно място, на поетическия финес.
Поздравления, Земела!

Ех този непреодолим човешки сантимент към красиво поетичното страдание от неутолима жажда за съвършенство... Ами повелята Христова е: "... бъдете съвършени, какъвто съвършен е вашият небесен Отец." Да дерзаеш към Него - Съвършенството, Бог, пречистена от плявата, но да не грешиш като не грешиш...

Тя буди силата на Духа в душите и сърцата и възкресява дълбоките Истини в съзнанието!