Как всеки има своя собствен ад
(и като ценност, ревностно го пази),
граден от страх, от грешки на инат,
от рани незарасли и омраза!

Как всеки в свое ъгълче мълчи
и себе си залъгва, че ще мине!
Сто кули от илюзии строѝ
и оцелява в ада си с години.

И оцелява! Някак си напук
на цялата вселена вътре в себе си...
Но, Господи, наистина ли тук
сме да се мъчим, вместо да живеем!?

Наистина ли трябва да стоим
оплетени с въжето на измамата,
че всичко сме заслужили сами
а болката е личен дълг и драма!?

Или си призовал към смелостта
да се изправим всеки път, след всичко
и своя собствен път към радостта
да сътворим от ада си. Самички!

Да се превърнем в ярка светлина,
която не умее да залезе?
Ако си мислил именно така,
ще ти повярвам - адът е полезен.

 

"...грей величие в човешката неволя."(П.П.Славейков).
Харесвам идеята за страданието като път към светлината.
Твоята трактовка е изпълнена с обич и болка по човека - оцеляването не е живеене, страхът и примирението не са само лична драма. Надмогването на собствения ад е единственият път към радостта и светлината, към осмисленото и дълговечно съществуване.
Дълбоко философско, човеколюбиво, докосващо - много ми хареса!
Поздравления, Земела!

се състои именно в обезценяването му и, съответно, в преодоляването му. Но ти си го казала много хубаво:

"Или си призовал към смелостта
да се изправим всеки път, след всичко
и своя собствен път към радостта
да сътворим от ада си. Самички!"

Да, разбран и изживян правилно, земният човешки живот се превръща в нещо безценно.

Завистниците живеят постоянно в ада.

Малък или голям.
Физически или духовен.
Или и двата заедно.
Величието на Духа ни е да надмогнем ада в себе си и да го превърнем в светлина.
Да загърбим ежби, крамоли, гняв, омраза и да излезем свободни от ада, който сами сме създали.
Струва ми се, че това е смисълът на собствения ни ад - да се пречистим.
Сигурно това е и Божият Промисъл?
Поздрави, zemela!
И благодаря!

Чест и почитания към теб и уникалното ти, просветляващо творчество!

"...адът е полезен." Като разберем, той престава да бъде ад, а преходно понятие-състояние, наситено с преодоляващо се страдание. Светлината не умее да залязва. Почива си завита с нощно одеяло, събира сили и отново свети.