Минута тишина - за скръб и памет,
за близки и загинали герои...
Реално или сцена в скучна драма - 
почитаме ги, чужди или свои.

Но ако тъй е, нека се помолим
за робите бездушни на изгода,
отвътре мъртви, дали дъх и воля
на жалка, консуматорска природа.

Да почетем с мълчание - минута
и глупостта човешка по земята,
която вярва сляпо - ще е чута,
ако изпее химн за свободата.

И че гневът свещен към новините
е най-достойно дело на човека...
Безпаметно доволни са и сити,
заспалите мъртвешки сън, до века!

А времето - за всички справедливо,
от сцената безмилостно избутва
представите за собствена значимост
в мълчание. Не само за минута.

Явно е, че те не могат да бъдат събудени, но все пак си струва да се опита...

Хареса ми тази неочаквана полисемия - ражда обрати и многоплановост на внушението.
Поздравления, Земела!

Почитане е и когато си спомняме и говорим за умрялите.

Първият куплет е за тях - за близките ни, за героите.
Минута за памет и почит.

За всички други минута е малко.
Душите им са мъртви. За тях мълчание без памет.

Поздрави!

Напълно сериозно и недвусмислено звучи само последният куплет от стихотворението. А преди него, заедно с всичко друго, под съмнение е поставена и минутата мълчание. И наистина: "минута мълчание" – не е ли нелепо, особено когато се прави по "метода Павлов"?!

"Представите за собствена значимост" – ето, само това ако се схване – "представите"... Но, за да се схване това, е нужно вглеждане, нужно е мълчание, нужна е тишина, собствена тишина, много тишина; минута след минута, след минута...

Поздравления!
Толкова ми харесва, че се върнах да го препрочета.
Отново поздравления!:)

Блажени гладните и жадните за правда. А "Гневът свещен към новините" е леееко ала френч-буржуа революшън "ти стани да седна ази"... Поздрави за това ти амплоа. "Протестно". Ама ако му се отдадеш, може да те съсипе... Да дивееш жизнено. "Пристан"-ът се е попрестарал в логиката си, ама прости му...