Ако говориш - дразни ги гласът ти,
ако мълчиш, си просто темерут...
Изнизва се денят безшумни стъпки
и следва друг. По собствен начин луд.

Светът крещи и никого не чува,
стремежите си погнал с бесен бяг.
В полетата на егото ловува,
без миг покой, за себе си недраг.

Пак ти си грешен - имаш мир и песен,
безименна любов от теб струи
и дразни. Колко дразнещо чудесен
си ти, човече щури! Точно ти!

Отдавна никой никого не слуша.
Усмихваш се. На времето, нали!?
На клоните на стара, крива круша
спокойно зреят твоите мечти.

Че твоят ден по нищо не прилича
на жалкия в капаните си свят.
Ти чуваш ведър глас на пойно птиче,
а който носи мрака, среща мрак.

Да, точно ти, си просто невъзможен!
Гневът и завистта край теб - пожар!
Човече луд, на чий ли свят тревожен
си даден, за прокоба или дар!?

никой никого не слуша:(.
Всеки е настръхнал срещу всеки. Егото /в лошия смисъл на думата/ е над всичко и всички.
Има усмихващи се хора. Усмихват се на времето, особено много на кривата круша, която помнят от детството.
Усмихват се на синьото небе, на слънцето, на мечтите си...
Не изпитват злоба, завист, ненавист.
Понякога се гневят, че не могат да чуят песента на пойно птиче от крясъци непредизвикани и излишни.
За тях казват, че са изключение.
Ами, ако всички "изключения" се съберат срещу този мрак?
Слънцето ще се усмихне:)
Поздрави, Земела!

В този свят ни трябва вяра, радост, и малко " лудост" :)
Харесах написаното!

Харесах това посочване - то маркира бялото, светлото, позитивното. И различното, онова, което влиза в дисонанс с обкръжението. Искрено вярвам, че не е рядкост, не е изключение, че сме много ония, щурите, които се усмихваме на времето и пойното птиче в клоните на старата круша, които чакаме с трепет пролетта. Вярвам също, че това не е прокоба, че е дар и благословение - и оръжие срещу студенината и егоизма на този свят, дори "за себе си недраг".
Уж драматично, тревожно, а светло и стоплящо!
Поздравления, Земела!

"Ако говориш – дразни ги гласът ти,
ако мълчиш, си просто темерут ...".
Така, така е. У нас е така.

За други свят магичен – незнайни пътища към него водят, трасират песенните линии, невидими като епохи сънни, в дар за носещия светлината.

Дай Боже да се раждат и израстват повече такива, за да я има планетата Земя и всичко, благословено да живее и твори на нея!

Ако не бе контра пунктът на тривиалничкото в началото кърцане със зъби за чиляшки правдини, контра пунктът : "Колко дразнещо чудесен си ти, човече. Точно ти!" - щях да ти пусна едно (+)-че и само да те поздравя. Но ме и усмихна с: "На клоните на стара крива /откъм Истината/ круша ... зреят твоите мечти." Бих заменил "зреят" , за да е по-по-з(а)държано,бе, със "зазряващи". А на финално философския:"отде идем, какво сме, къде отиваме!" - надявам се, че имаш вярното сЪмчувствие: прокоба-дар си/сме. Като сиЧки, дето се позамислюват... Благодарности за публикуваната възможност да се заАпя поетично с теб. Да дивееш жизнено!

Да!

"Ако говориш - дразни ги гласът ти,
ако мълчиш, си просто темерут.."

Уникална мисъл. Аз бих допълнил - ако искаш да си дипломатичен и да търсиш консенсунс си мекушав, ако поемеш отговорноста и наложиш собственото си мнение- ставаш авторитарен и диктатор.

В този крив свят не можеш да угодиш на никого?
Ако си щастлив, усмихнат, веднага цъфва подозрението- каква мръсотия си направил, че си толкова весел? Или какво незаслужено, получено добро е причина за настроението ти?
И обратно, мрачен и зъл си? А, най- после ще подобриш настроението на околните и вместо съчувствие и разбиране , ще видиш грейнали усмивки на щастливи лица? Заради състоянието ти?

Тази промяна роди ново, сравнително рядко срещано преди като порода поколение
На злобни и безпричинно агресивни хора
С поглед вперен в събираното с труд чуждо и изпълнени с готовност да го щурмуват поколение?
Агресивно поколение!

Хубав ден!

Туй обвинение подхожда на gardener, в годините след 9-ти. А днешното поколение в голямото си мнозинство е потомък на НЕ ЕДНО поколение, на хората построили образована, промишлена и богата България. Която вече я няма.