Лъч червен докосна синевата,

облак бял с усмивка отлетя.

Изгревът – кълбо от светло злато

се изви над росните поля. 

 

Извори разказват за вълшебства,

билки канят славеи на чай,

стъпките на стар шаман приветства

повеят на светлия безкрай… 

 

Ден магичен. Песен непозната

с глас на бистър ручей ромоли

и на древно знание богати

шепнат тихо цъфнали треви 

 

с глас уханен. Който го дочува

чуден дар приема , дар свещен -

с тишина да може да лекува,

лъч-водач да бъде в мрачен ден. 

 

И не е туй сила за избрани,

не е тайна, скрита в стар чертог,

а у нас кодирано послание,

писано с десницата на Бог.

 

 

 

 

 

 

 

 

Прекрасен, най-любим ден в годината - облян в слънце и мистика, в билков дъх, трепетна радост - и малко тъга, че макар да е толкоз далеч от ума, от днес всичко в природата тръгва с една малка троха на ден към зима.
Може би по-любим от Еньовден ми е Игнажден - очакване, ново начало, старт на обратно броене до пролетта.
Бих познала това твое описание сред многото други - намерила си най-точните думи, създала си цял един свят от багри и звуци, и светлини, огън и вода, и магически знаци, код за здраве и обич, ритуално възлизане.
Поздравления, Земела!

Мойта съпруга безкрайно съжалява, че не я кръстили на баба й Янина, защото нямала имен ден. Трябва да има има имен ден, казал кумът и я именувал на свети Димитър. А Янина има имен ден днес, ама не са знаели.

наминах. Не те пропускам... Жизнено описание на магията живот. Дядо Господ ти е пратил от Духа си да ни честитиш. Честито да е и на теб очакването ти за жизнено дивеене.

кой от самодива по-добре ще разчете. Тя дете е, стискащо десницата на Бог!