Животът се разсейва като дим
край купола на вечната матрица,
която, сякаш с дух непобедим,
ни впримчва. (Та кому са нужни птици!?)

Подобно хамстер, просто се въртим
на колело, с огромен щемпел "трябва".
С усмивка бодра вътрешно крещим,
а после плачем - нещо ни ограбва.

Защото трябва! Всички са така - 
по коловоз, откакто свят светува.
Не може да си черната овца,
в матрицата си длъжен да битуваш!

Но трябва ли? Кому и за какво?
Едно клише - безумно, безадресно,
превръща ни в безлико същество,
защото трябва. Или пък, е лесно.

На обществото нужен си такъв - 
затворен плътно в делнични задачи
и надпревара - вечно да си пръв.
(А всъщност, общество какво ли значи!?)

В затвор студен с измислици-стени
живеем и си вярваме . "Добре сме!
Щастливи сме си в клетките." Дали!?
Въпрос неканен, с много неизвестни,

горчив като узрял без слънце плод,
жесток, като палач с ръждива брадва,
но и портал към истински живот
и избор със сърце. Защото трябва!

"Трябва" - глагол с най-силна модалност и деонтологичен заряд.
Първото "трябва" ни заземява, в последното пляскат птичи крила.
Поздравления, Земела!

Да, така я караме, защото :
"От люлка още ние сме дарени
от нашите бащи с ум бавен, с грехове,
животът ни е път без цел и без промени –
чужд пир – на който ний не сме".

Затова затворници са на земята. През портала към живота истински влизат само окрилените. И не защото трябва, а защото са го пожелали.

те поздравявам не защото трябва, а го
пожелах... Да дивееш жизнено!

Светът е скован в догми и клишета, които потъпкват духа и обезличават душата! Странното е това, че малцина го осъзнават и имат Дух и воля да се противопоставят на това безумие и да следват духовния път на Божият Промисъл ...