Повярваш ли в живителния дъх
на цъфналите в златно минзухари,
повярваш ли в планински снежен връх
и шепота на приказките стари,
събужда се импулсът за живот - 
най-ласккавата слънчева магия,
с която зрее всеки сладък плод
и всяка мисъл отговори крие.

Повярваш ли, че носиш шифър жив
на целия растеж, у тебе вложен,
повярваш ли, че всъщност си щастлив
и няма за какво да се тревожиш,
откриваш мир, където и да си
и искаш да прегърнеш твар и цвете.
Повярваш ли, магьосникът си Ти
и носиш светлина през световете.

Ти живееш в Божията Любов, Мъдрост, Истина и това личи от цялото ти мъдро творчество! Чест и почитания!

Ако осъзнаеш, че си част от природата, от нейната промяна и устойчивост, от нейните закони и вековечност, о, да, това е ново ниво и на вяра, и на трансформация, и на съзидание в любов със силата на демиург.
Много ми харесаха твоите пролетни поетични размисли, Земела!
Честита Баба Марта!

Не да повярваш, а да осъзнаеш и осмислиш.

Благодаря!

Повярвай!


Да повярваме е много трудно
скърца зъби в устата ни, безмълвно.
Говори с жестомимичният език
показва знаци, нашепва гатанки, догадки.
Колко нужно е- да не сме си чужди
да повярваме-вярата е наша мъдра възраст!
Пожелаеш ли? В мислите ще те прегърне
в крила на птици, те би превърнала!
Страхът ти от висините, в земята ще погълне
звездите в нощта пак ще върне...
ПАН

и виждам единомислие с Пристан.
Такава поезия ме се чете!