Седем часа сутринта...
Едно твърде болезнено време от денонощието за нея. Тя сега кротичко е притихнала в ръцете му и тлее ли тлее... Косите с цвят на пожар напомнят за халата която е в ръцете му.
Но, един досаден слънчев лъч не му дава мира. Стиска очи и я придърпва към себе си. Люляковата риза лежи смачкана на пода. Ухае на нея, на нейната обич и страст. Пред очите му се появява спомена за това как тя я свали от гърба му...
Изръмжава отново...
Гледа я уснесено, почти в транс. А тя, феята му с фея, кротко склопила очички се усмихва в съня си. И той се нахилва, не можа да спре да се смее.
Става бавно и внимателно от леглото. Тя спи много леко, но сега просто се размърдва, сякаш пита къде отива и пак се отпуска.
Огромното му тяло пробясва напито с милувки. Протяга се, стенейки тихо, с онзи особен нисък глас. Напъхва се с мъка в първите попаднали му дрехи и излиза.
Утрото е още дрезгаво, но той е щастлив. И тя го знаеше, малката усмихната купчинка завивки, които бе успяла да придърпа щом топлината му изчезна.
Чак сега осъзна, че всичко го боли. По онзи хубавия начин... Разтри врата си... Ох! Мдаа, тя драска.
Нямаше кафе, освен това щеше да престъпи всичките си здравословни виждания и да и купи кока кола. Трябваше му и течен шоколад за палачинките. Крачеше широко и бодро, макар да беше изцеден.
Слънцето грееше все по-румено, все по-красиво. Отключи тихо и се вмъкна в дома си почти като крадец. Самодоволно се усминха на собствената си съобразителност. И едва не прихна когато забеляза всички завивки струпани на едно място.
"Студено ли ти стана, миличко?"-помсили си, но му се стори, че чифт какаови очи го наблюдават тайно.
Тя се усмихна зад гърба му и закри очите му с ръце.
-Познай, кой е?
-Не мога, обич моя.
-Любовта, глупчо! Любовта!
Той се завъртя и топлината му подкоси коленете и. Въглените в очите му лумнаха!
А, тя, малката дивачка, се беше намъкнала в неговата риза. Господи, как го гледаше. Малката голяма, влюбена жена. Безрасъдна, свята и грешна.
Хвана я и я вдигна във въздуха. Завъртя я и гледаше как косите и се пилеят.
...
След закуската и първото кафе за деня. Тя вече искаше да излезе. Да попие неговият свят, да разпери криле и да се носи из  мечтите му. Той се беше излегнал уж спокойно и я наблюдаваше.
Нямаше представа как се овладя когато дантеленото бельо се обви около нея. Тя го погледна и разкопчавайки ризата го попита:
-Ще я носиш ли за мен?
Разбраха се без думи.
И тъй феята се завъртя два пъти пред огледалото в копринената си рокля. Качи се на високите си сандали, прибра косите в лек кок, сложи обиците и бавно, гледайки отражението му, си сложи алено червило.
Обърна се, за да потърси очите му.
Задъха се от щастие и обич.
Този огромен, топъл, влюбен, безумно красив и предизвикателно умен мъж стоеше на дъх от нея... Изопнал по себе си ризаТА, нейната негова риза. Сгуши се на рамото му, а разходката...
Тя се отложи...