Не те познавам
и не зная дали искам да те видя
но да разбера - тайно се надявам,
затова на лист хартия
моля те да ми напишеш
на кое повече приличаш -
на океана, на небето,
на розов храст или на самотно цвете.
И после бележката сгъни на две
и към своето сърце силто ти я притисни.
Ела довечера сама, спри за миг,
а после под прага на моята врата я подпъхни.
Тръгни си и остави ме сам със моите мечти
как твоите очи някога ще срещна
в любовта ни тъй гореща,
разделена между недокосващи се светове.