за жалост и твоето там вече тупти!

Не надмогнах срива и от мостчето,

пуснах своята илюзия да отлети!

Вече не гледам с надежда часовника,

няма смисъл времето си да броя.

Душата съблече ризата на затворника

помоли се нова дреха да и скроя.

Защото пред нея труден път я очаква,

по стъпките и тъга за малко ще върви.

Късно осъзна, любовта не е еднаква,

а болката само в реалността кърви!

30.11.23г.