Повярваш ли в живителния дъх
на цъфналите в златно минзухари,
повярваш ли в планински снежен връх

Преминават през мен, като вятър през млада трева,
изживени години и сенки, и чувства погребани.
Ни проливният дъжд, ни градушката, ледено зла,

Може би съм дадена на друг.
Може би, съм дадена за друго.
Този свят е сбъркан, странен луд,

 Животът се разсейва като дим
край купола на вечната матрица,
която, сякаш с дух непобедим,

Лъч червен докосна синевата,
облак бял с усмивка отлетя.
Изгревът – кълбо от светло злато