В изкривена спирала върти ме безумното време.
Чужди грешки платих и темели иззидах от тях
на измислен затвор, в който тихо духът ми да дреме

Благодаря за пролетния дъжд,
за дивия синчец и минзухарите,
за младата, зелена още ръж,

Ако говориш - дразни ги гласът ти,
ако мълчиш, си просто темерут...
Изнизва се денят безшумни стъпки

Студът на зимата безмълвно се топи.
Дали от огън плах на стройни свещи,
дали от дишане на празнични тълпи,

Минута тишина - за скръб и памет,
за близки и загинали герои...
Реално или сцена в скучна драма -