Не се погребва жито. То се сее
невидимо, в мълчание и с песен.
В земята дълго спи, а после зрее

В сърцето на прекрасна планина
се вие и дарява ни прохлада 
и свежест бистра, бухнала река - 

Ти не помниш коя е Лилит, но сънуваш очите ѝ - 
две искрящи светкавици, липсващи в скучния ден.
Ти се плашиш от спомен, нали?! Тя е просто в мъглите ти

Една светулка лута се в дъжда, 
без цел и без въпрос къде отива.
Светкавици пронизват небеса, 

Уморих се да търся добро там, където го няма.
Не, не смятам да съдя - всеки има си път и звезда,
но сърцето е мъдро - не търпи нито чужда измама,