Детелин Вълков,

Αχιλλευς - Ахил, син на тесалийския цар Пелей и на богинята Тетида, цар на мирмидонците, най-храбрият от героите на Троянската война.

„Ахил“ в най- древния си и оригинален вид се е изписвал така - Αχελλεος или

Αχελαος. От своя страна тази морфема (дума) може да бъде разделена на два корена - „Αχε~„ и λεος,λαος.

Срещу „Αχε~„ в речника няма да срещнем определение, защото подобен корен изобщо не е обяснен там. Затова пък срещу корена λαος ~ намираме следните определения: народ, хора, тълпа, войска; народ (в политическо значение), също миряни; pl. οι λαοι, -xopa, войници, войни; работници. Сега обаче отново ще се върнем към първия корен - Αχε~. Както вече казах, неговият смисъл се губи в мрака на древността. За щастие, оцелял е глаголът αγω, който в едно от многобройните си значения (сродни по между си) се тълкува в речника като „водя, предвождам, командвам, управлявам“ . От този корен води значението си и името на царя на царете пред Троя - Агамемнон - „вождът, който ще бъде запомнен“. По нататък ще стане ясно защо Αχε и αγω означават едно и също, но за момента е важно да установим какво всъщност означава „Ахил“ , т.е. Αχε-λαος; - вожд на бойците (народа)“ .

Според легендата Ахей бил син на Хелен и правнук на Девкалион. Ахейците живеели в Тесалия (VI,684) и Пелопонес, най-вече около Аргос (V,484). Данайците и мирмидонците вероятно принадлежат към ахейците. В поемата под ахейци често се разбира - всички гърци.“ Подобни определения могат да се извадят от която и да е справка (речник, енциклопедия, тълкувател, указател) за времето на Троянската война или за поемите на Омир. Нещо обаче в цялата картина като че ли не пасва. Не пасва поне на широко разпространеното (и единствено прието за научно) определение на ахейците като племе. Защото те не са племе. Не са съществували и не биха могли да съществуват като такова. Защото „ахеи“ (а не ахейци) означава само и единствено „вождове“ (водачи, царе, старейшини). Още в първа глава на „Илиада“ Омир казва за Агамемнон: „който Владее аргийците и го ахейците слушат“ Агамемнон според „Илиада“ е цар на Микена и на племената (народите), които живеят наоколо и които поетът нарича ту „данайци“, ту „аргосци“ , или „аргийци“ („аргивци“).

Агамемнон обаче е и предводител на обединените пред стените на Троя войски. Т.е. той е „вожд на вождовете“ или „Ахей на ахейците“ . Ето защо Омир още в началото на поемата изрично подчертава, че Агамемнон владее аргийците, а го слушат и ахеите, т.е. останалите вождове на събраните пред Троя племена (народи).

Αχαια - т. е. „Властницата“ , „владетелката“ - прякор на Деметра, теологически една от най-старите богини, ипостас на Великата богиня майка. Αχε ερων - т. е. „владеещ (владетеля) на почиващите (вечно)“ - име на реката на Ада. От ερωε -почивам; ερος; - почивка; Αχε-λωος , (Αχε-λωιος) - т.е. „добрия владетел“ - Ахелой е името на най-голямата река в южната част на Балканския полуостров, почитана като бог, заради живителната си влага. От λωιος - добър. Дали обаче е мирмидонец и кои са мирмидонците?В глава първа на „Илиада“ (стих 80-81) разгневеният Агамемнон се обръща към Ахелеос: „Хайде дома се завръщай със кораби, с верни другари, над мирмидонци царувай. “

За произхода на мирмидонците съществуват няколко легенди, но същността им е една - те населяват Егина, родния остров на Ахелеос и са подвластни на рода му. Преданията и легендите казват също, че били многобройни и че населявали и континенталната суша срещу острова, наречена фтия (фтиотида), най-югоизточната част на плодородна Тесалия. Да се спрем най-напред на името им. Без значение в коя наука са специалисти, знаещите извеждат името им от Μυρμης- мравка или от Μυριος- „безброен, безчислен, безкраен“ . В самия речник „мирм идонци“ е изписано на старогръцки така: „Μυρμιδονες. Μυρμ-εδονες, мирмидонци, ахейско племе в Южна Тесалия, подвластно на Пелей, Ахил и неговия син Неоптолем.“ И тук с корена Μυρμ~ всичко е ясно. И изяснено. Чудно обаче как за 30 (тридесет) века никой не си е направил труда да стори това и с останалата част от думата - ιδονες. Или може би на никого не е било изгодно. Защото в този случай е трябвало да бъде възстановено оригиналното изписване, което е Μυρμ-εδονες, т.е. „многобройните едони". Който обаче поне от малко-малко се е отъркал в древността на Балканския полуостров, не може да не знае, че с името „едони“ се означава една тракийска племенна общност. Нека да проследим движението на фонемата „едони“ из района на полуострова, като преди това направим бегло сравнение с една друга фонема. На старогръцки едони се изписва така: ‘Ηδωνεςω ,Ηδωνοι. На предната страница на речника обаче се натъкваме на думичката ‘ηδονη- радост, наслаждение,удоволствие, приятност, чувствена наслада, телесна наслада. Вярно, звукът „о“ се изписва с две различни букви, но вярно е и другото - различаването на двете думи е станало доста по-късно, а как, защо и кога, ще отговорим в главата, предназначена специално за така наречения „старогръцки език“. Та да се върнем на същественото. А то е, че онези, които са носели това име, са се наричали (и са били наричани) „тези, които изпитват радост (наслаждение) (от живота)“. Векове по-късно родоотстъпникът Тукидит ще напише, че било много трудно за атиняните да се откажат от варварските привички на прадедите си да носят фино ленено облекло и да връзват дългите си коси на плитки, за да навлекат върху телата си по цивилизованото грубо вълнено облекло. Но това е друга тема от друга галактика. За мирмедоните (както вече ще изписваме правилно името на подвластните на Ахелеос) се знае, че населявали Фтия (фтиотида) в Южна Тесалия и остров Егина. (вж. приложената карта). Срещу името „Егина“ в „Речник по гръцка и римска митология“ на Жоел Шмид пише: „Отвлечена от Зевс, нимфата Егина, дъщеря на бога-река Азоп, била пренесена от божествения си любовник на остров Енона, където родила Еак. По-късно се омъжила за Актор и станала майка на Менетий, бащата на Патрокъл. Еак се върнал няколко години по-късно в родното си място с колония пелазги и нарекъл острова на името на своята майка.“ Да направим сметката до тук. Излиза, че мирмедоните са пелазги. Щом мирмЕДОНИТЕ са пелазги, то и останалите ЕДОНИ, би трябвало или да са пелазги, или сродни на пелазгите племена. Според почти всички древни автори обаче вероятно пелазгите са предшественици или много сродни на малоазийските племена на карите, част от които участват в Троянската война на страната на трояните. В същото време, ако е вярно, както твърдят Тукидид, Херодот и други древни автори, че едоните са тракийско племе, то излиза, че доста трудно може да се направи разлика между траки, пелазги и мирмедони.