Изплъзване от грешното ни тяло
и скитане в простора, само дух...
Условностите призрачно изтляват,
страхът е сляп, копнежът пък е глух...

Огради - те са само за телата,
решетки и тавани - как ли не.
Най-лесно се постига свободата,
когато нямаш плът, за да те спре,

когато, като камък, не притискат
съмнения, а мисли нямат власт.
За миг си там, където сам поискаш
и води те божественият глас,

по светлите лъчи на необята,
към смисъла, втъкан във всяко нещо...

А ти щастлив се носиш над земята
и се надяваш... себе си да срещнеш.

Хареса ми!
Б.

Браво!
:))