"Дано не е със моя профил луд..."
                                   Илко Карайчев

Дано да няма втори като мен,
защото много лошо му се пише.
Човек съм, със такъв късмет роден,
че върша щуротии, както дишам.

На дама уж се правя, ама на -
все дяволчета щъкат ми в главата
(а те са твърде често във война)
и ден след ден обърква се играта.

А учеха ме разни мъдреци
с покорство и със страх да срещам дните,
че виждам, да не казвам на слепци,
но аз да слушам - питам си ушите.

И тичам, сякаш стъпила на жар,
до истини да стигна необятни...
Май профилът ми луд е хвърлен зар
и няма път за връщане обратно.

Светът е виждал сбъркан утопист -
това не е ни новост, нито чудо
(теории сме чели - лист по лист),
но да си вярваш - вече си е лудост.

А ако има други като мен -
по стъпките на вятъра да скитат
и шантав парламент ще основем,
но... кой ли пък за нещо ще ни пита.

Много ми хареса този стих!
Поздравления!
Б.

Ние всички сме стъпили на финансовия жар, а, че боли кой го интересува
( шантав парламент ще основем,
но... кой ли пък за нещо ще ни пита). Остроумен завършек.

Много хубаво!

Има и други като теб, да те успокоя и добре че има...